Потрепва в камъка душата
и се усмихва мисъл свята -
делят ни с тебе векове,
но твоето лице зове.
Стоя и гледам без умора
как чувствали са вчера хора
и струя истински живот
извира под музеен свод.
Аз виждам - Плът е победила,
на камъка е вляла сила,
в убежище на светлина
разказва приказка една.
И хиляди години още
ще пазят този пламък мощен.
Ще свети в тебе вечността
с усмивка лека на уста!
Няма коментари:
Публикуване на коментар