Поет

На шега рушиш устоите, поете.
Смесваш камък,
пламък,
прах и цвете,
за да запламтиш,
поете,
другите да покориш.

А краката те отнасят
днес в един бездомен кът,
който не е виждал път,
нито песен го оглася.

Куп измислици без дъх
гордо ти оставяш там,
но от вятъра
не съхне
съкровения ти плам -
та нали ти сам си вятър.