Измислица

В спокойното лице на циферблата
не виждам вече мир, любов и брат.
Избавена от леките терзания,
постигна ме самотно наказание.

Брашнените сияния на облака
отвеждат ме в гората на подобното,
а сигурните стъпки на порядъка
отекват вяло, свършили с лампадата.

Проникват в мене напливи невидими
на песните среднощни и обидени.
На котката сподавеният глас
танцува с леснината. Аз съм пас.

А после заскимтява в мене славата,
на хилядите сенки незабравата.
Откъснах от небето на тревата
една унесена привидна благодат.

Говоря си, че всичко е отминало
и пет пари не давам за руините,
но знае в мене вятърът невинен,
че дните ми не са безгрижно сини.

Страхувам се да кажа нещо истинско,
за да остана цяла като листа,
а в порите на сто преображения
танцува тъжното ми примирение.

Сънувала бях, че умея всичко
и вярвах, че животът е практичен,
разчитах на невидима пролука,
уверена в случайната пролука.

Но гребенът на днешното ме върна
към спомена и всичко преобърна.
Разбрах, че съм се крила в пустотата
на някаква измислица крилата.

Закъснял патриотизъм

О, тази гледка съвършена
е къс от моята родина!
Навярно в нея съм родена
да бъда тук, не да замина!

Най-лесно е да отречеш,
по-трудно е да я обичаш,
от себе  си да й дадеш,
на тебе тя да заприлича.

Държавници

Колко думи за величие, заслуги,
пълни с безразличие към другите!
Шепа пясък между пръстите
в дните упоено ръсите.

Мислите небрежно пилите
с опита на егоизма.
Даже и кръвта по жилите ви
движи я снобизма.

Заблудата

Какво ни дава сили да осъмнем
в мига преди заблудата?
Спокойното отсъствие на чудо
за нас е по-устойчиво на гръм.

Нелепото сияние на новото,
което се промъква предпазливо,
ни прави крехки и чупливи,
държи в ръцете си отровата.

Антична статуя

Потрепва в камъка душата
и се усмихва мисъл свята -
делят ни с тебе векове,
но твоето лице зове.

Стоя и гледам без умора
как чувствали са вчера хора
и струя истински живот
извира под музеен свод.

Аз виждам - Плът е победила,
на камъка е вляла сила,
в убежище на светлина
разказва приказка една.

И хиляди години още
ще пазят този пламък мощен.
Ще свети в тебе  вечността
с усмивка лека на уста!

Поет

На шега рушиш устоите, поете.
Смесваш камък,
пламък,
прах и цвете,
за да запламтиш,
поете,
другите да покориш.

А краката те отнасят
днес в един бездомен кът,
който не е виждал път,
нито песен го оглася.

Куп измислици без дъх
гордо ти оставяш там,
но от вятъра
не съхне
съкровения ти плам -
та нали ти сам си вятър.