Измислица

В спокойното лице на циферблата
не виждам вече мир, любов и брат.
Избавена от леките терзания,
постигна ме самотно наказание.

Брашнените сияния на облака
отвеждат ме в гората на подобното,
а сигурните стъпки на порядъка
отекват вяло, свършили с лампадата.

Проникват в мене напливи невидими
на песните среднощни и обидени.
На котката сподавеният глас
танцува с леснината. Аз съм пас.

А после заскимтява в мене славата,
на хилядите сенки незабравата.
Откъснах от небето на тревата
една унесена привидна благодат.

Говоря си, че всичко е отминало
и пет пари не давам за руините,
но знае в мене вятърът невинен,
че дните ми не са безгрижно сини.

Страхувам се да кажа нещо истинско,
за да остана цяла като листа,
а в порите на сто преображения
танцува тъжното ми примирение.

Сънувала бях, че умея всичко
и вярвах, че животът е практичен,
разчитах на невидима пролука,
уверена в случайната пролука.

Но гребенът на днешното ме върна
към спомена и всичко преобърна.
Разбрах, че съм се крила в пустотата
на някаква измислица крилата.

Закъснял патриотизъм

О, тази гледка съвършена
е къс от моята родина!
Навярно в нея съм родена
да бъда тук, не да замина!

Най-лесно е да отречеш,
по-трудно е да я обичаш,
от себе  си да й дадеш,
на тебе тя да заприлича.

Държавници

Колко думи за величие, заслуги,
пълни с безразличие към другите!
Шепа пясък между пръстите
в дните упоено ръсите.

Мислите небрежно пилите
с опита на егоизма.
Даже и кръвта по жилите ви
движи я снобизма.

Заблудата

Какво ни дава сили да осъмнем
в мига преди заблудата?
Спокойното отсъствие на чудо
за нас е по-устойчиво на гръм.

Нелепото сияние на новото,
което се промъква предпазливо,
ни прави крехки и чупливи,
държи в ръцете си отровата.

Антична статуя

Потрепва в камъка душата
и се усмихва мисъл свята -
делят ни с тебе векове,
но твоето лице зове.

Стоя и гледам без умора
как чувствали са вчера хора
и струя истински живот
извира под музеен свод.

Аз виждам - Плът е победила,
на камъка е вляла сила,
в убежище на светлина
разказва приказка една.

И хиляди години още
ще пазят този пламък мощен.
Ще свети в тебе  вечността
с усмивка лека на уста!

Поет

На шега рушиш устоите, поете.
Смесваш камък,
пламък,
прах и цвете,
за да запламтиш,
поете,
другите да покориш.

А краката те отнасят
днес в един бездомен кът,
който не е виждал път,
нито песен го оглася.

Куп измислици без дъх
гордо ти оставяш там,
но от вятъра
не съхне
съкровения ти плам -
та нали ти сам си вятър.

Ерос

Виж, толкова е закачлив бог Ерос, седнал на делфин -
шегите му са огън див - изгряло слънце в поглед син.
Не спира да развлича той безбройните навън тълпи -
прониква в сивия покой, докато камъка стопи.

Оплита земните съдби със своя лък античен, бял,
пронизва всичко може би, а той е невредим и цял.
От вечност кротка упоен, измисля своя таен план -
излъчва Ерос нежен плен, въздиша, топъл и засмян.

Постижение

Дали това добро, което ми вещаеш, не прилича
на онзи погребален камък пожълтял?
Дали съветите ти не обричат
на плесен и на кал?

Дали гласът ти не е весел,
защото ме срази от раз?
А после нос защо увеси -
постигна всичко твоя пас.

Спомен

Сухото време на залеза къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета лакти облягаха в злато.

Млада безумна трева дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха призрачни някъде горе.

С дъх на море необятът бликаше извор безценен.
Сигурен блясък, червеното в залеза бързо променяше

своите шеметни думи, а по тревата се стелеше
топла и ведра нощта, скриваше билките бели.

Рохкава, черна пръстта в път утаяваше сянката.
Време неистово, лятно всичко люлееше в длани.

Настроение

Тихо пеят ветровете,
облаците ги сънуват.
тъжно, тъжно малко цвете
за безгрижие бленува.

Всички мисли са изпрани,
облаците - изиграни.

Само славеят се мъчи
да погали някой лъч.

Еол

Керамиката е спасена и дръзко гледа бог Еол,
държи в ръцете климат земен - от своя сътворен престол.
Безгрижен пак Еол се смее, спокоен, устремен напред -
щастлив и властен бури сее владетелят напет.

И лъхва ни едно дихание на оня тайнствен свят лъчист,
игриво блясват там желания и се откъсва лист.
Какво неземно съзерцание се крие в образа пред мен -
безумно сладостни ухания и воля - в тънък пласт стаен.

Тя е

Тя е като едно празно изискано решето,
което изпитва болка, което говори превзето.
Моментните вулкани
на сърцето й
без отклик тук остават,
разпръсват само плява.
Готова да захвърли всичко в нищото
и да превърне дните чужди в рана,
но нейната беда за миг засища я.

Таен дневник на капитана

Звучиш ми фалшиво, измислен.
И нямат сърце тук листата,
които ти сам си изписал
в бездънната паст на зората.

И не е убежище изгревът,
потъващ сега сред акулите.
Ръцете ти парят от низости,
които приличат на дуло.

Разделяш ни днес и нехаеш
за борда зад теб и земите.
Ти дневник си водил уж таен
и с него пак лъжеш водите.

Град

Плаши този град,
в себе си затворен.
Чувствам в своя глад
липса на опора.

Скрито наблюдавяат
спуснати клепачи,
тайно изиграват
и страхливо тачат.

Всяка ласка в броя
с нещо е платена.
Даже и покоя
съска отчужден.

На село

На близкия баир до чисти бели къщи
дърветата говорят, гората им отвръща.

Небето мълчаливо протяга синя длан
и облачета малки пътуват с вид засмян.

Козичка срамежлива оградата напада
и блика светлина от всеки ъгъл, сграда.

Поезия

Да уловиш надеждата на ритъма
и да повярваш на детето,
да видиш в миговете свити
отблясъка на прилив летен.

Една илюзия да сътвориш
в отломките на дните -
свободното да задържи -
мъглата, спомена, чертите.

Цената

Измамен фар в морето свети,
тъмнее вечерта в небето.

Потрепват птиците с крилата
и гали тялото водата.

Погрешно сбъдват се нещата,
не знаем нищо за цената!