Виж, толкова е закачлив бог Ерос, седнал на делфин -
шегите му са огън див - изгряло слънце в поглед син.
Не спира да развлича той безбройните навън тълпи -
прониква в сивия покой, докато камъка стопи.
Оплита земните съдби със своя лък античен, бял,
пронизва всичко може би, а той е невредим и цял.
От вечност кротка упоен, измисля своя таен план -
излъчва Ерос нежен плен, въздиша, топъл и засмян.
Няма коментари:
Публикуване на коментар