Керамиката е спасена и дръзко гледа бог Еол,
държи в ръцете климат земен - от своя сътворен престол.
Безгрижен пак Еол се смее, спокоен, устремен напред -
щастлив и властен бури сее владетелят напет.
И лъхва ни едно дихание на оня тайнствен свят лъчист,
игриво блясват там желания и се откъсва лист.
Какво неземно съзерцание се крие в образа пред мен -
безумно сладостни ухания и воля - в тънък пласт стаен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар