Сухото време на залеза къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета лакти облягаха в злато.
Млада безумна трева дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха призрачни някъде горе.
С дъх на море необятът бликаше извор безценен.
Сигурен блясък, червеното в залеза бързо променяше
своите шеметни думи, а по тревата се стелеше
топла и ведра нощта, скриваше билките бели.
Рохкава, черна пръстта в път утаяваше сянката.
Време неистово, лятно всичко люлееше в длани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар